просто интересная фотография
- Автор темы Igor Ostapenko
- Дата начала
Alex Ponomarev
Модератор
Видимо в ходе войны изменили правила.
Андрей Пустоваров
Супер-Модератор
не помню, чтобы встречал какие то ограничения по паспорту.
Обрати еще внимание на размер медали. Думается мне, что на не простая, а золотая.
Вложения
Андрей Пустоваров
Супер-Модератор
не помню, чтобы встречал какие то ограничения по паспорту.
Обрати еще внимание на размер медали. Думается мне, что на не простая, а золотая.
Am 1. April 1916 wurde die Große Militär-Verdienstmedaille eingeführt, die etwas größer als die übrigen Stufen war und aus Gold gefertigt wurde. Sie wurde als „besondere und allerhöchste Anerkennung“ des Kaisers an nur 30 Personen verliehen. Von diesen standen 28 im Generalsrang, die beiden anderen waren 1916 der Marineflieger Linienschiffsleutnant Gottfried Banfield (1890–1986) und 1918 der Chiffrierexperte Oberstleutnant Hermann Pokorny (1882–1960).
Андрей Пустоваров
Супер-Модератор
Igor Ostapenko
Участник АК
награды Gottfried von Banfield в Арсенале
Вложения
Igor Ostapenko
Участник АК
не помню, чтобы встречал какие то ограничения по паспорту.
Обрати еще внимание на размер медали. Думается мне, что на не простая, а золотая.
одна из редчайших наград А-В
Igor Ostapenko
Участник АК
Igor Ostapenko
Участник АК
Igor Ostapenko
Участник АК
расплывчатая фотография Фердинанда, день восьмидесятилетия в Словакии
Вложения
Igor Ostapenko
Участник АК
CoronaCola
Местный
Борис Стателов не просто морской офицер, а подводник!
"Знак за подводно плаване”, при това седем години преди Иван Вариклечков и Георги Славянов, получава капитан I ранг Борис Стателов (1886 – 1959 г.), който през периода 18-21.8.1916 г. и 16-22.9.1916 г. е на плавания на германските подводници UB-14 и U-33. През следващата година е „амбаркуван” в плавания на българската подводница УБ-18 (18.8.1917 - 1.9.1917 г. и 11.9.1917 -30.10.1917 г.). Защо през 1920 г. му е даден „Знак за подводно плаване” и какъв е точно този знак, не е изяснено.
В изследване на Владимир Златарски също се потвърждава факта за обучението на Борис Стателов на германски подводници. Във Военноморския музей се съхраняват запазени портретни снимки на Борис Стателов (като младши и като старши офицер), на които той е с всички свои отличия. Нагръден знак за подводно плаване на тези фотографии няма.
Стателов носи единствено нагръдния знак, който според изследователя Мариана Кръстева, е връчван на българските морски офицери, завършили Артилерийските и Минните офицерски класове в Кронщат – Русия. Това нейно твърдение косвено се потвърждава и от руския изследовател Михаил Селиванов, който помества този знак в книга „Нагрудные знаки и жетоны военных учебных заведений Российской императорской армии” (2007 г.).
Вложения
CoronaCola
Местный
Капитан І ранг Борис Константинов Стателов
(21.VІІІ.1886 - 22.Х.1959)
Борис Константинов Стателов е роден на 21 август 1886 г. в Солун. Произхожда от известен лясковски род, а месторождението му е свързано с факта, че по това време баща му е директор, а майка му - учителка в Солунската гимназия.
Той завършва през 1905 г. Военното училище в София с випуск 25-и
След успешното завършване на курсовете за морски офицери във Флота мичман І ранг Борис Стателов е изпратен на околосветско плаване с руския кораб “Рюрик” от 9 януари до 3 октомври 1908 г. Продължава обучението си в Минния офицерски клас в Кронщад (Русия) от 31 април 1910 г. до 28 септември 1911 г. По време на Балканската война му се възлагат изпълненията на най-отговорните задачи: по противодесантното наблюдение в Шаркьой, минните заграждения в Родоския залив на Егейско море и в Мраморно море.
Той е командир на подривната команда от Дунавската флотилия в Одринската операция Източния сектор по време на Балканската война (1912 - 1913 г.).
Командир на импровизирания торпедоносец «Марица», подготвен да атакува турския броненосец "Тургут рейс" на 31 март 1913 г.
През Първата световна война като командир на торпедоносеца "Храбри» съвместно с "Шумни" участва в бойното стълкновение с руската ескадра във Варненския залив на 14 октомври 1915 г.
На 22 януари 1917 г. флотска команда миньори под ръководството на капитан-лейтенант Борис Стателов поставя заграждение от 11 мини на река Дунав на 2 км източно от Тулча – първото българско речно минно заграждение.
Показаните през времето на две войни командно-организаторски качества и висока професионална подготовка са основание капитан-лейтенант Стателов да бъде назначен за официален български представител в Морската навигационна техническа комисия между съюзниците от Централните сили за Черно море и р. Дунав (НАТЕКО) през 1918 г. Преди да бъде изпратен там, повече от година той изпълнява длъжността началник-щаб на Черноморската част на флота.
От 11 септември 1918 г. е командир на учебния крайцер "Надежда». Въпреки че е изоставен без финансова и дипломатическа подкрепа да се оправя сам в състояние на окупация на Антантата в чужд порт и революционна анархия, благодарение на неговата инициативност и самоотверженост е спасен флагът на кораба.
През лятото на 1919 г. е назначен и за преподавател по навигация и лоция в Учебната част на Флота във връзка с формирания курс за подготовка на строеви офицери.
През 1921 г. поема командването на Дунавската търговско-полицейска служба – наследник на Дунавската флотилия след Ньойския договор (1919 г.) и полага големи усилия за опазването на малкия корабен парк и бреговата инфраструктура, а по-късно поема командването на Морската полицейска служба – наследник на Черноморския флот
6 май 1926 г. произведен в капитан І ранг и в това звание е началник на Морската учебна част (от 1932 г. Морски учебни заведения - МУЗ), която включва в състава си Морското училище и Морските специални школи. На тази длъжност той се задържа най-дълго: от декември 1927 г. до 1932 г. Полага особени и резултатни усилия за благоустройването на Морско училище.
Наскоро признати и очертани мащабите на военнотеоретичното наследство на Борис Стателов
На него принадлежи авторството на един от първите учебници в дисциплината корабоводене в Морското училище: “Типове мореходни изчисления”. В тази книга са събрани лекциите, четени от Стателов пред слушателите в Морския офицерски курс през 1924 г. Всяка страница е писана на ръка – с калиграфски почерк, а след това ръкописът е издаден литографски. Учебникът е съставен много грамотно и прегледно. Под същото заглавие и от същия автор учебникът се появява и през 1931 г. През 1938 г. съвместно с Ангел Симеонов издава и учебника “Мореходна астрономия”.
През м. март 1927 г. сп. “Морски сговор” рекламира книгата му “Морско международно право” още преди да е излязла от печатницата. На практика изданието от 306 страници се появява на бял свят под името “Международно право” и е подготвено като учебно пособие за слушателите във Висшия корабоначалнически курс през 1926 – 1927 г.
Автор на учебно пособие “Лекции по военноморска география” – труд от 405 страници, което обслужва цикъл от лекции във висшия корабоначалнически курс (1927 – 1928 г.) Продължава преподавателската си дейност в Морското училище по корабоводителските дисциплини “Морезнание” и “Мореплаване” и след 1932 г.
На 27 януари 1933 г. капитан І ранг Борис Стателов завършва работата си по “Правилник за разрушителната служба във Флота”. На същата дата този талантлив морски офицер представя за утвърждаване и “Проекто-правилник за заградителната служба” в две части.
Автор на труда “Съвременно състояние и тактика на минното дело”, изпълнил цялата кн. № 3 на сп. “Морски преглед” през 1930 г. Разработката, която с някои допълнения може да претендира за монография. Активен участник на флотските учения между двете световни войни, а така също деец на Българския народен морски сговор (БНМС).
Пенсиониран през 1933 г.
След пенсионирането плава в търговския флот като капитан на кораба “Сердика”
След 1944 г. Борис Стателов е изселен в ловешкото село Слатина. Призован е като свидетел по съдебно дело срещу запасния контраадмирал Иван Вариклечков, на което се държи достойно.
На 22 октомври 1959 г. Борис Стателов умира.
МИТОВЕ И ПОЛУИСТИНИ ЗА БУНТА НА КРАЙЦЕРА „НАДЕЖДА” (1918 г.) - статия от "Морски вестник" бр. 24, 2008 г.
(21.VІІІ.1886 - 22.Х.1959)
Борис Константинов Стателов е роден на 21 август 1886 г. в Солун. Произхожда от известен лясковски род, а месторождението му е свързано с факта, че по това време баща му е директор, а майка му - учителка в Солунската гимназия.
Той завършва през 1905 г. Военното училище в София с випуск 25-и
След успешното завършване на курсовете за морски офицери във Флота мичман І ранг Борис Стателов е изпратен на околосветско плаване с руския кораб “Рюрик” от 9 януари до 3 октомври 1908 г. Продължава обучението си в Минния офицерски клас в Кронщад (Русия) от 31 април 1910 г. до 28 септември 1911 г. По време на Балканската война му се възлагат изпълненията на най-отговорните задачи: по противодесантното наблюдение в Шаркьой, минните заграждения в Родоския залив на Егейско море и в Мраморно море.
Той е командир на подривната команда от Дунавската флотилия в Одринската операция Източния сектор по време на Балканската война (1912 - 1913 г.).
Командир на импровизирания торпедоносец «Марица», подготвен да атакува турския броненосец "Тургут рейс" на 31 март 1913 г.
През Първата световна война като командир на торпедоносеца "Храбри» съвместно с "Шумни" участва в бойното стълкновение с руската ескадра във Варненския залив на 14 октомври 1915 г.
На 22 януари 1917 г. флотска команда миньори под ръководството на капитан-лейтенант Борис Стателов поставя заграждение от 11 мини на река Дунав на 2 км източно от Тулча – първото българско речно минно заграждение.
Показаните през времето на две войни командно-организаторски качества и висока професионална подготовка са основание капитан-лейтенант Стателов да бъде назначен за официален български представител в Морската навигационна техническа комисия между съюзниците от Централните сили за Черно море и р. Дунав (НАТЕКО) през 1918 г. Преди да бъде изпратен там, повече от година той изпълнява длъжността началник-щаб на Черноморската част на флота.
От 11 септември 1918 г. е командир на учебния крайцер "Надежда». Въпреки че е изоставен без финансова и дипломатическа подкрепа да се оправя сам в състояние на окупация на Антантата в чужд порт и революционна анархия, благодарение на неговата инициативност и самоотверженост е спасен флагът на кораба.
През лятото на 1919 г. е назначен и за преподавател по навигация и лоция в Учебната част на Флота във връзка с формирания курс за подготовка на строеви офицери.
През 1921 г. поема командването на Дунавската търговско-полицейска служба – наследник на Дунавската флотилия след Ньойския договор (1919 г.) и полага големи усилия за опазването на малкия корабен парк и бреговата инфраструктура, а по-късно поема командването на Морската полицейска служба – наследник на Черноморския флот
6 май 1926 г. произведен в капитан І ранг и в това звание е началник на Морската учебна част (от 1932 г. Морски учебни заведения - МУЗ), която включва в състава си Морското училище и Морските специални школи. На тази длъжност той се задържа най-дълго: от декември 1927 г. до 1932 г. Полага особени и резултатни усилия за благоустройването на Морско училище.
Наскоро признати и очертани мащабите на военнотеоретичното наследство на Борис Стателов
На него принадлежи авторството на един от първите учебници в дисциплината корабоводене в Морското училище: “Типове мореходни изчисления”. В тази книга са събрани лекциите, четени от Стателов пред слушателите в Морския офицерски курс през 1924 г. Всяка страница е писана на ръка – с калиграфски почерк, а след това ръкописът е издаден литографски. Учебникът е съставен много грамотно и прегледно. Под същото заглавие и от същия автор учебникът се появява и през 1931 г. През 1938 г. съвместно с Ангел Симеонов издава и учебника “Мореходна астрономия”.
През м. март 1927 г. сп. “Морски сговор” рекламира книгата му “Морско международно право” още преди да е излязла от печатницата. На практика изданието от 306 страници се появява на бял свят под името “Международно право” и е подготвено като учебно пособие за слушателите във Висшия корабоначалнически курс през 1926 – 1927 г.
Автор на учебно пособие “Лекции по военноморска география” – труд от 405 страници, което обслужва цикъл от лекции във висшия корабоначалнически курс (1927 – 1928 г.) Продължава преподавателската си дейност в Морското училище по корабоводителските дисциплини “Морезнание” и “Мореплаване” и след 1932 г.
На 27 януари 1933 г. капитан І ранг Борис Стателов завършва работата си по “Правилник за разрушителната служба във Флота”. На същата дата този талантлив морски офицер представя за утвърждаване и “Проекто-правилник за заградителната служба” в две части.
Автор на труда “Съвременно състояние и тактика на минното дело”, изпълнил цялата кн. № 3 на сп. “Морски преглед” през 1930 г. Разработката, която с някои допълнения може да претендира за монография. Активен участник на флотските учения между двете световни войни, а така също деец на Българския народен морски сговор (БНМС).
Пенсиониран през 1933 г.
След пенсионирането плава в търговския флот като капитан на кораба “Сердика”
След 1944 г. Борис Стателов е изселен в ловешкото село Слатина. Призован е като свидетел по съдебно дело срещу запасния контраадмирал Иван Вариклечков, на което се държи достойно.
На 22 октомври 1959 г. Борис Стателов умира.
МИТОВЕ И ПОЛУИСТИНИ ЗА БУНТА НА КРАЙЦЕРА „НАДЕЖДА” (1918 г.) - статия от "Морски вестник" бр. 24, 2008 г.
Вложения
CoronaCola
Местный
Интерессный факт - Борис Стателов командовал крейсером Надежда когда матросы подняли на нем восстание в Севастополе в 1918г.
"16 сентября 1918 года «Надежда» пришла для ремонта в Севастополь. С целью исключить возможность воздействия на экипаж коммунистической пропаганды, командир корабля капитан-лейтенант Борис Стателов запретил контакты экипажа с русскими рабочими, но этот приказ не выполнялся."
Восстание «Надежды» - Братушка:
http://bratushka.ru/vosstanie-nadezhdy/
Более подробно о бунте:
http://morskivestnik.com/compass/news/2019/122019/images/Nadejda-15122019.pdf
"16 сентября 1918 года «Надежда» пришла для ремонта в Севастополь. С целью исключить возможность воздействия на экипаж коммунистической пропаганды, командир корабля капитан-лейтенант Борис Стателов запретил контакты экипажа с русскими рабочими, но этот приказ не выполнялся."
Восстание «Надежды» - Братушка:
http://bratushka.ru/vosstanie-nadezhdy/
Более подробно о бунте:
http://morskivestnik.com/compass/news/2019/122019/images/Nadejda-15122019.pdf
Вложения
Последнее редактирование модератором:
CoronaCola
Местный
Военноморски флаг и документи, свързани с Ньойския договор, са експонат на месец ноември на Военноморския музей във Варна, 2019. Днес се навършват 100 години от подписването на определяния за злощастен и катастрофален договор. Експонатите са подредени във витрина, а най-важният от тях е лодъчният военноморски флаг на учебен крайцер „Надежда”. Той е съхранен от последния му командир капитан-лейтенант Борис Стателов при предаването на кораба под контрола на Съглашенските военноморски власти, поясни за Радио Варна директорът на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева.
Вложения
Igor Ostapenko
Участник АК
за это его и судили при «новой» власти
CoronaCola
Местный
да судили, но ведь не осудили
Igor Ostapenko
Участник АК
Вложения
Igor Ostapenko
Участник АК
Igor Ostapenko
Участник АК
Фердинанд в продаже, просят очень нескромно
за 800 евро отлетела фотография очень быстро.
а мы сохраним в теме открытки с Фердинандом в австрийской униформе
